Торта, игри и rock 'n' roll

Събота, първата след 01 октомври, близо до Пловдив, в същата красива градина, където преди две години, на десетия рожден ден на нашата дъщеря, за пръв път обявихме създаването на Фондация ЕЛИЯ.

Времето беше прекрасно - слънце, лек ветрец. Наближаваше обяд и всичко вече беше готово. Шатрите хвърляха сянка върху масите, разпръснати по поляната и очакваха своите гости, а точно срещу тях се извисяваше сцена. От грамадните тонколони от двете й страни се носеше тиха акустична музика, която сякаш едва доловимо загатваше какво предстои да се случи...

Малко по малко хората започнаха да пристигат. Пътят беше затворен и имаше трудности с придвижването, но това само леко забави началото на тържеството и не повлия особено на настроението ни. Освен може би на няколко тийнейджъра, които на пръв поглед по нищо не се отличаваха от останалите гости и си придаваха вид, че въобще не са притеснени и изнервени. На тях щеше да им се наложи да почакат още малко...

Както обикновено, не бяхме подготвени за партито. Не бяхме поръчали кетъринг, не бяхме ангажирали аниматори. Бяхме оставили купонът да се развие от самосебе си.

За щастие, имахме много продукти, които сръчните малчугани бързо превърнаха в коктейлни хапки. Те веднага се озоваха на блок-масата и така децата спасиха родителите си от глад. После дойде ред на сандвичите, които всеки трябваше да си направи сам. Налагаше се някак си да се оцелява.

Елия е дванадесет годишно момиче, което учи в най-задружния клас и има най-страхотните съученици. Не вярвате?

Тя е аутист, но нищо в поведението на децата от класа или в отношението им към нея не издава, че тя е по-различна от останалите. Напротив, винаги сме се учудвали на зрелостта и интуицията, с която нейните 11-12 годишни съученици реагират на странностите й и успяват да намерят път към нея. Това, че Ели е сред своите връстници и приятели е по-важно от посещение при който и да било специалист, това че може да общува с тях е по-полезно от всяка терапия.

В началото на лятото и в края на миналата учебна година, решихме да подарим на госпожите, които преведоха класа през началното образование, една песен-изненада. Репетирахме, подготвихме се и изпълнихме песента на тържеството по случай завършването на 4-ти клас. Беше много емоционално и децата обикнаха песента. Сега беше време да си я припомним или по-точно, да видим кой какво е запомнил. И така 5е клас излезе на сцената:

И докато децата слизаха от сцената, някой извика "rock 'n' roll"... Спомняте ли си онези притеснени тийнейджъри? Сега изведнъж, те се появиха на подиума с китари в ръце.

Вече всичко беше ясно - те не бяха обикновени гости. Бяха истинска рок банда и нямаше никакво съмнение в това. Нищо, че за пръв път се качваха на сцена и нищо, че от прилива на адреналин след първото изпълнение нямаха никаква представа къде са или колко е часът. С всяко следващо изпълнение те ставаха все по-уверени, а тяхната публика - все по-екзалтирана. А това беше техният първи истински концерт.

Преди няколко месеца три момчета на възраст между 14 и 17 години започнаха да се събират в залата на "Школата за деца със специални способности" и да разучават парчета на своите любими групи. Постепенно съставът нарасна и репертоарът се обогати. Решихме да ги ангажираме за нашия двоен празник, което допълнително мобилизира шестимата рокаджии.

Почти месец репетираха усилено, караха се за избора на песни, бунтуваха се когато им се бъркахме, спореха за името на групата, но в крайна сметка се справиха блестящо, защото бяха заедно. Излязоха и забиха със самочувствие, което подобава на големите банди, за което им завиждаме благородно.

Разбира се, докато бандата късаше струни и къртеше подиума на сцената, купонът се вихреше с пълна сила. Оцветявахме картата на Пловдив, специално изготвена за тазгодишния проект на Фондацията, за който вече ви информирахме. Оставихме своите цветни послания върху короните на дърветата в "Гората на приятелството". По-войнствено настроените се упражняваха в стрелба с лък (няма жертви), а други просто висяха по люлките и размишляваха върху въпроси, чиито неизвестни отговори все още вълнуват човечеството.

Мисля, че има ограничение за максимален брой деца, които могат да скачат едновременно на батута, но на кой му пука? Само да отбележим, че обикновено Елия не допуска никой да припари там :-)

Естествено, какво е Рожден ден без торта? А в нашия случай, тортите са даже две!

Вижте това видео. Ето това е подкрепата, от която всяко дете със специални потребности се нуждае. Така правят съучениците на Ели, когато някой положи усилие и постигне дори мъничък успех, без никой да ги е учил на това. Не се подсмихват, не се подиграват, не се отнасят със снизхождение. Радват се искрено и чистосърдечно. За това ги обичаме и благодарим на родителите им, че възпитават добри хора. Пожелаваме на всеки да има такива приятели!