2-ри април – Световен ден за информираност за аутизма

Ако за повечето хора това е просто заглавие в новините, за нас това е ежедневие, което определя начина ни на живот. Ако за обществото това е денят, в който да си спомни за съществуването на тези хора, за нас това е поредният ден в търсене на път за общуване с нашето дете. Но изглежда днес погледите на хората са обърнати към такива като нас. Изглежда днес сме в светлината на прожекторите. Затова, решихме и ние да напишем нещо по темата. Не, днес ние няма да ви информираме за това какво е аутизъм. Вместо това, ще ви разкажем как живеем с него. Вероятно днес много хора ще говорят за това - какви са симптомите, какви са причините, кой какви изследвания е направил, кой какви методи за „лечение“ прилага, кой каква система на обучение е разработил, кой какъв опит е натрупал, кой какви резултати е постигнал… Темите са безкрайни и специалисти в тази материя не липсват.

Всъщност, всичко това не ни интересува. Вместо това, ще се радваме да видим как обществото ни отваря очите си и как институциите се адаптират към специфичните нужди на тези различни, но равноправни граждани.

През годините сме имали какви ли не очаквания, илюзии и надежди, но вече сме достигнали етап, в който сме приели детето си такова, каквото е. Сега най-важното за нас е да му осигурим щастливо детство и да прекарваме пълноценно времето, отредено ни да бъдем заедно на този свят.

Чрез фондацията и серията инициативи, които вече започнахме да реализираме, създаваме социална среда, която е съобразена с нуждите на децата-аутисти. В „Школата за деца със специални способности“ работим по различни проекти, вдъхновени от собствените ни детски спомени и мечти. Тук не провеждаме терапии, а се опитваме да намерим място за всяко дете, като за тези със специални потребности, осигуряваме асистенти, които да им помагат в работата.

Ще строим небостъргачи, ще свирим в банда, ще снимаме филм, ще пускаме лодки, но винаги ще се хвалим и ще бъдем горди с постигнатото. Какво по-ценно за един родител, от това да стане свидетел на успеха на детето си? Какво по-ценно за една личност, да бъде уважавана от околните за това което може, а не съжалявана за това което не може?

И преди днес да заговорим отново за аутизма, за тези „нещастни“ семейства, чийто живот се свежда до диети, графици за специалисти и лекарства, нека си спомним, че това са хора, със своите мисли, чувства, идеи и мечти. Е, може би малко по-странни и различни, но все пак част от този пъстър свят.